"БЪДЕТЕ HAPPY!"

Със Сашето – ударението пада на “е”-то – се видяхме за първи път в “Мементо”, на “Раковски”. Неслучайно memento (помни). Помня, беше късното лято на 2011-а, работех по проект на National Geographic и бях щастлива. Оттогава Земята е обиколила Слънцето девет пъти, като през цялото време се е въртяла и около оста си. И послe, при цялото това въртене, се чудим защо има толкова много идиоти. Като стана дума, тук съм по онова време...

С Мила (Мила Масларова, скриптер) и Весела (Весела Виделова, видеотрансфер и синхронизация), бяхме седнали на високите столове на маса пред "Мементо". Както обикновено, бях заела стратегическа позиция, виждах и “Гурко”, и “Раковски”, голям праз. Беше напекло и страшно ни мързеше. Разпитвах ги за добър монтажист, защото предстоеше да снимаме “Виктория”, а не се бях спряла на човек, с когото да работим заедно. Мила и Весела казаха “Сашето” в един глас. 

Монтажистът е ключова фигура в създаването на един филм. Може да преосмисли целият заснет материал и да събере историята наново, по-добре от сценария, "само" да я навърже по сценарий и по указанията на режисьора, или директно да я разсипе. Заразпитвах ги какъв е Сашето, казаха “страшен” и една от двете му звънна да мине. Дойде… Тук не помня повече, само, че много се смяхме четиримата.

Тук са Мила и Сашето, снимани от Гери в друг момент.

Осем месеца по-късно, Сашето вече монтираше първи кадри от “Виктория”, докато ние се опитвахме да избутаме първа снимачна седмица. Броени дни преди снимки, бебето, което трябваше да снимаме се отказа (чрез майка си) и се наложи да пренаредим снимачния план. Всеки шести ден празнувахме, че сме оцелели физически. Психически бяхме на салата, но доволни. Та, идеята беше Сашето да навърже материала от първа снимачна седмица, защото искахме да кандидастваме в work-in-progress секцията на фестивала в Сараево. Крайният им срок съвпадаше със снимките, затова Сашето стартира толкова рано. Евентуална селекция можеше да отвори много врати на бъдещия филм. Ние снимахме, Весела сваляше и синхронизираше материала, а Сашето го получаваше от нея и монтираше, докато ние агонизирахме на терен. Весела май си е ок тук...

Нямах време да гледам заснетия материал, тенденция която се запази до края на снимки. Знаех какво виждам и снимаме на терен, но не и какво има на “картинката”. Крум (Крум Родригес, оператор) гледаше. В края на шестия снимачен ден от тази налудна първа седмица, Сашето ми се обади. Когато видях, че звъни – не бяхме прекарвали повече от 30 минути в една стая, така че реално бегло се познавахме – помислих, че звъни да каже, че материала е брак и трябва да преснимаме. Явно позитивно настроена... Дори си спомням къде се намирах когато той звънна. В градинката на ъгъла между “Струга” и “Софроний Врачански” (сега проверих с Google Maps, да са живи и здрави шпионите). Добре помня мястото, защото само година по-късно щях да седя на същия този тротоар и да рева като магаре, след смазваща химиотерапия на баща ми.

Сашето се обаждаше, но въодушевен, за да каже, че “по-чист” материал не е гледал. За нула време монтира 24-минутно промо на “Виктория”, само със заснетото през първата снимачна седмица. Кандидатстването се оказа успешно, поканиха ни в Сараево. Вероятно там някой таен агент го е видял и е препоръчал филма на програматорите от фестивала в Сънданс, кой знае. След като приключихме първия снимачен период - пет седмици - реанимирахме и аз започнах да гледам заснетия материал. На тази снимка са малка част от описа и монтажните бележки по "Виктория".

Със Сашето се бяхме разбрали да започнем монтаж в началото на август. Условието му беше да започваме всеки ден в 13 часа, в 16:30 ч. да спираме за кратка пауза (обедна почивка) и след това да бачкаме до 20 ч. и нито минута повече. Веднага се съгласих, защото за първи път някой ми поставяше толкова шантаво условие. Проработи, перфектно.

Няма да разказвам подробно за следващите седмици, защото няма да има край. Първата беше тежка, защото през цялото време се карахме – нещо като първа година в брака, някакъв тип сработване - но след това започна безкраен празник. Запалвах си цигарка на терасата в 12:55 ч., след минута-две от подлеза в далечината излизаше Сашето, с малко найлоново пликче в ръка. В него си носеше сандвич от вкъщи, който изяждаше в пълна тишина точно в 16:30 ч. Махваше ми, нахилваше се и точно в 12:58 ч. вече звънеше на звънеца. Сядахме да работим в 13 часа. Може да имало един-два пъти, в които да закъснеем с няколко минути, но като цяло така я карахме. Ето тук бачкахме, той седеше на черния стол, а аз на по-нисък, от дясната му страна.

Сашето беше учил кино в датския European Film College и филмов монтаж в НАТФИЗ, или някъде в Космоса. Светкавично бърз ум, бързи ръце, чувство за хумор, ирония, парадокс, професионализъм и педантичност, граничеща с вманиаченост. Монтирахме между 6 и 9 полезни минути на ден, нечовешки бързо се движехме. 

Двамата сме зодия Близнаци и през цялото време се тъчеше на 12 други стана – объсъждаме филми, разказваме си истории, клюкарим, плюем по тъпаци и се смеем. В почивките пушим на терасата, аз му разказвам новата книга, която съм прочела през нощта (четях между 5 и 7 книги на седмица), а той кой филм е гледал предната вечер. И двамата с подчертано изнесени гласове, висим на терасата на “Царевец” и цяла София ни слуша глупостите. Крум беше решил да дойде да ни види един ден и ни чул “разговора” от другата страна на Орлов мост, чак при паметника. Просто лошо да ти стане. Сашето изобщо не обичаше някой да ни прекъсва без предварителна уговорка. Когато Крум изпровизирано мина онзи път, говорим си, а Сашето, два пъти по-нисък от него, го обикаля с кисела физиономия. Крум постърча, постърча, пък си тръгна. 

Да не забравя да спомена, че Сашето беше и извънземен танцьор. Алтерегото му или брат близнак – наричахме го Калоян – изскачаше когато Сашето си пийне. Просто не знаете за какво ставаше въпрос в “Мохито”, когато Калоян се появеше… Истината е, че когато майка му е била бременна, са й казали, че чака близнаци, но е родила само Сашето. Другият мистериозно е изчезнал, така че историята с Калоян не беше чак толкова невероятна... Реанимирахме няколко пъти и двамата след подобни фиести. Тук Сашето го е снимала отново Гери и много прилича на Калоян.

За четири седмици бяхме навързали филма без зимните сцени. Сашето ми беше измислил и ново име - Radio Maya, Cinco de la Mañana, защото твърдеше, че имам страхотно ухо и мога да пея. Сега, вече омъжена за класически музикант, зная какво е имал предвид. Мъжът ми е на същото мнение и не говорим само за "красотата" на ухото. Пеех му на Сашето, най-много го кефеше как имитирам Силвия Кацарова с “Обещай ми любов”, абе, невероятни седмици. Тук са с Кети, сестра му, голяма любов.

Сашето ме беше предупредил, че когато приключва работа с някой режисьор, когато вече завършат филма, сядат да го изгледат за последно и след това си стискат ръцете. И това е, картинката повече не се пипа. Следват всички останали етапи – звук, музика, ефекти, цветни корекции... Някъде през ноември, докато подготвяхме втория снимачен период на "Виктория", Сашето страшно го заболя корем един ден и не успя да дойде на работа. Мислехме, че е някаква херния, май това си говорехме, че е тогава.

Ние се готвехме за зимни снимки, а Сашето за операция. Говорихме ден-два преди операцията. После и в същия ден, непосредствено преди да го оперират, докато ние вече бяхме на снимки. Спомням си точно преди коя сцена говорихме със Сашето - тази - и след разговора с него се провикнах към Крум, беше далеч от мен, че нищо му няма, ще се оправи.

След часа, в който очаквахме операцията да е свършила звънях, но Сашето не вдигна... След това на телефона му отговори непознат женски глас. Оказа се майка му, Таня. Запознахме се по телефона и оттогава сме говорили десетки часове с Танчето... Оказа се, че не е херния, а нещо страшно. Но ние бяхме убедени, че Сашето ще го пребори и се бяхме разбрали да го чакам, за да завършим “Виктория” заедно. През останалото време работехме с Весела и си говорехме за Сашето. Сашето влизаше за химиотерапия, излизаше, а след десетина дни отново сядахме да работим заедно. И така безкрай. Някъде през април Сашето беше вече малко по-добре.

Двамата бяхме наясно, че “Виктория” е почти завършена, сложен за монтиране филм, 155-минутен, огромен пъзел. Спомням си деня - светло, слънчево, гледаме пореден път за последни корекции. Филмът свърши, ясно беше, че ще проработи само, ако се реве накрая. Ревеше се... Сашето се изправи и ми подаде ръка. Аз се направих, че не го виждам, сигурно защото нещо в мен искаше да няма край, всичко да си остане такова, каквото беше в този слънчев ден. Сашето каза да не се правя на тресната. Подадох му ръка, а той: “Днес, в този момент от времето, този филм е най-доброто на което аз, ти и Крум сме способни.”

Не си спомням дали се прегърнахме, мисля, че да. Поне такова е усещането, докато пиша в момента, за прегръдка. Сашето вече не пушеше и не пиеше, но пак се надвиквахме, докато си говорим, нали и двамата сме с изнесени гласове. Май ядохме от любимите му бисквити, които майка ми, родена на същия ден, в който е роден и Сашето, днес, ни носеше през ден-два, докато работехме…

Няколко месеца по-късно, на 12 август, тъкмо излизах от подлеза на метрото на "Г. М. Димитров" (също роден на 18 юни като майка ми и Сашето) и се сепнах, за първи път виждах чисто бял гълъб. Взех го за добра поличба, затова и го снимах...

Минута по-късно ми се обади Танчето, за да ми каже, че Сашето си е заминал... Последните му думи били: “Бъдете happy!”

Обичам те, Саше! Честит рожден ден в Небесата! Сега ще пусна "Обещай ми любов" на LZ по Radio Maya, Cinco de la Mañana, сигурна съм, че с Калоян ще я изденсите.

Всички текстове или части от текст, както и изображенията в този сайт са притежание на Майя Виткова-Косев и са защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Авторските права върху всички публикации на страниците на https://kingkongballerina.blogspot.com/, както и върху името на сайта, притежава Майя Виткова-Косев. Потребителят и посетителят не може да копира и да използва информация от сайта за комерсиални цели без знанието и писменото разрешение на Майя Виткова-Косев. Всички права са запазени.