Баща ми цял живот, седем дни в седмицата, буквално денонощно беше на работа, лекуваше хора... И никога нямаше достатъчно пари. Изключителен лекар, непоправим идеалист и без отношение към материалното, д-р Витков възприемаше умението си да лекува не като придобито с дълго учение и практика, а като подарък, дарба Свише. На баща ми му беше неудобно да взима пари от пациентите си при частни прегледи, домашни посещения и спешни повиквания ( през нощта, по празници, на луната ). Беше доволен, когато прегледите “минаваха” през Здравната каса, а той си получаваше заплатата и толкова . Заплатата си оставяше непокътната в един шкаф на библиотеката в хола... В резултат на това отношение имаше и хора, които на драго сърце се възползваха от него. През цялото ми детство хладилникът вкъщи беше полупразен с хранителни продукти и добре зареден с уиски и шоколадови бонбони. Явно пациентите му са смятали, че с това се хранят лекарите и техните семейства... От друга страна сигурно щеше да