"РАЖДАНЕТО НА ЕДНА КИНГ КОНГ БАЛЕРИНА"

Преди 100 години, когато съм се родила, на 27-и май завалял сняг. Става въпрос за края на 70-те години на XX век, така че е било явление. Сега и да завали в края на май, ще чуем само "снегът пак ни изненада" (както през декември) и толкова. На тази фотография сме с баща ми два дни по-късно, на 29-и май, непосредствено след изписването ни от “Майчин дом” (кръстен е на мен). Първи и последен път, в който д-р Витков е документиран да носи поло в живота си… Страшен студ!  

Баща ми ме поръчал директно на Господ (да, вярваше) и опитвайки се да убеди и майка ми да си родят второ дете – мен – използвал иначе несъстоятелния аргумент, че ще бъда “изключителна”. Още от самото начало бил наясно, че ще съм момиче, а имало и други подробности около “поръчката”, които с времето се потвърдили. Но явно “изключителна” е ключова дума в живота на моите родители по отношение на дъщеря им, защото оттогава винаги съм изключ-ение във всичко… И в добро, и в лошо. Всъщност, как си изключение в лошото не ми е ясно, но поне дава усещане за всеобхватност.

Зачената съм на стария ни разтегателен диван (имената на членовете на семейството ни бяха издълбани с нож за белене на ябълки върху дървената му част), на който се търкаляхме семейно пред поредица от телевизори в продължение на 35 години. Диванът имаше сантиментална стойност за семейство Виткови и бе ням свидетел, а понякога и съучастник (в последните години вече не толкова мълчалив) на всичките ни тъги и радости. Ние не искахме да се разделяме, но след няколко претапицирания той окончателно се издъни и замина. Когато си мисля за него (не чак толкова често, но се случва), си го представям в Рая… На тази фотография сме аз, баща ми и дивана, и приличаме на селяни от Южна Италия, точно преди да емигрират в Америка през 1920-а - вероятно заради одеялото и моята прическа.

Връщам се на баща ми и на неговото обещание за “изключителност” към майка ми. Всъщност, така и не успял да я убеди, но тъй като поръчката вече била направена, доставката се състояла. Door to door delivery. И нямало връщане назад... Въпреки всичко майка ми настоявала да ме върнат, но този път баща ми бил наистина много убедителен и ме задържали. Бързо станало ясно, че е познал, не само заради снега в края на май, а защото майка ми, която тежала 42 килограма, му родила точно 4-килограмово момиченце с червена звезда на челото. Неговото “звездочело конче”. Тази червена звезда се появявала винаги когато съм ядосана. Сега окончателно се е настанила на челото ми, което означава, че или постоянно съм ядосана, или е просто ореол на яда ми...

За бремеността на майка ми не зная много, то и няма какво толкова да разпитвам. Било й е тежко. Приличала на "бременна хлебарка" и нямала търпение да й дойде термина – 12 май, да ме връчи на баща ми и да се върне на работа. Но и тук имало особеност… Родена съм две седмици след термина. Лекарите обмисляли да предизвикат раждането, но баща ми поговорил с мен и явно сме се разбрали, защото на другия ден съм се появила на белия свят. В 19:15 часа на 27 май ме донесъл един по-едричък гълъб (бял, но доста мърляв). И веднага следващо изключение – майка ми поискала да ме запишат като Майя с “й”, а не Мая, в “Майчин дом”. Шок и ужас, едва ги убедила. От този момент до днес 98% от хората ми изписват името погрешно. Малка част от тях го правят нарочно (хумористи), а другите… просто така. Дори когато им го диктувам буква по буква - М-А-Й-Я. Честито да ми е изключителното име от майка ми и приятно поправяне на всички цял живот! Много си обичам името и майката обаче, да не си помислите нещо.

Баща ми, като истински романтик, помолил акушерките в “Майчин дом” да не му посочват неговото бебе. Искал сам да си го познае и те се съгласили, на баща ми жените цял живот му се връзваха. Застанал зад голямото стъкло на Родилното отделение и огледал отбора новородени с туптящо в гърлото сърце… Погледът му спрял на мен. Познал ме! Била съм единственото бебе с къс ръкав, толкова едро, че не ми ставали дрешките за новородени с дълъг ръкав и намерили вехта камизолка за “по-голямо” бебе, която ми била таман. Имала съм голям черен перчем и широко ококорени черни очи, като маслини.

Няма сини очи на кърмаче, няма затворени очи и “нищо не виждам”, явно съм го минала всичко това в утробата на майка ми между термина и раждането. Щуротиите не приключили с това, разбира се. Когато сме се прибрали от “Майчин дом”, брат ми Емил (тогава на 4 години и половина), който ни чакал вкъщи облечен с официална ризка и панталон, толкова се развълнувал, че се затичал да ме види, спънал се и си счупил предните два зъба в обегалката на легендарния диван. Начало на друга невероятна история, но за следващо включване. Имаме негова снимка половин час по-късно, замаяно усмихнат, без зъби, леко облегнат на дивана с шоколад в ръка. Снимал го е бившият ни вуйчо Хари, който е документирал цялото ни детство, но той е друга история…

Нещата се поуспокоили за около 6 месеца, докато не съм изсукала цялата кърма на майка ми, до последна капка (неслучайно Кинг Конг). Последната капка се случила точно когато сме били на гости на вуйчо Хари и на майка му, леля Сузи, в една неделна вечер. Тогава, чудейки се какво да правят, тъй като магазините и аптеките отваряли чак на другата сутрин, баща ми предложил да ми дадат единственото, което имали на разположение – “Снежанка”. Снежанката веднага ми допаднала и всички били във възторг. Отказала съм напълно всякакви заместители, които ми предлагали след това и съм останала вярна на “Снежанка” до втората си година. Тук с брат ми Емил, който ме кръсти Кинг Конг Балерина, сме фотографирани във вуйчо Хари и леля Сузи. Не съм наясно на колко сме, защото аз съм растяла много бързо, заради Снежанката... Може и да съм само на 8 месеца, кой знае.

Тези истории нямат край - бунтове в детската градина, единствено дете в 1-ви клас с бележник в училище, за да му вписват забележките и т.н. Само ще добавя, че баща ми беше в перманентен възторг от мен… И постоянно ми оправяше бакиите. Майка ми не толерираше такова поведение, но като не е успяла да върне доставката навреме, какво да прави. След първата родителска среща на първи клас, майка ми се зарече (това го помня), че повече на родителска няма да стъпи. И си спази обещанието. Ходеше баща ми и историята се повтаряше, всеки път се случваше едно и също нещо. Аз се покривах в детската стая... Външната врата се отключваше, чуваше се баща ми как въздиша тежко в коридора и после ме повикваше. Сядахме двамата в кухнята, той ми разказваше за новите ми провинения, потресен, и после ме молеше да обещая, че повече така няма да правя. Аз обещавах.... И после пак.

Много години по-късно, докато двамата с баща ми се разхождахме в парк "Военна академия", не можех да разбера защо той върви толкова бавно и се ядосвах. При положение, че независимо от теглото си - нали не си представяте, че бащата на Кинг Конг Балерината ще е някакъв фин балетист? - той винаги е бил страшно пъргав и невероятен танцьор, да се влачи така. Та, разхождаме се, аз се опитвам да го накарам да върви по-бързо, недоволствам, а в същото време той вече е болен от 1001 болести, за които нямам ни най-малка представа... Моят баща, д-р Иван Витков спира, поглежда ме, премигвайки на светлината от последните слънчеви лъчи измежду клоните на дърветата и ми казва, че като ме видял в онази първа секунда в “Майчин дом”, се влюбил в мен завинаги... След това грейва в неговата си усмивка, разчувстван. Това е един от най-красивите ми спомени с баща ми преди да връхлети Бурята...

Хайде, до следващата история. Това беше само кратичко представяне, целящо да даде отговор на въпросите защо Кинг Конг и защо балерина, но тъй като това не се случи, ще пробвам друг път.

Всички текстове или части от текст, както и изображенията в този сайт са притежание на Майя Виткова-Косев и са защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Авторските права върху всички публикации на страниците на https://kingkongballerina.blogspot.com/, както и върху името на сайта, притежава Майя Виткова-Косев. Потребителят и посетителят не може да копира и да използва информация от сайта за комерсиални цели без знанието и писменото разрешение на Майя Виткова-Косев. Всички права са запазени.